мърша

Substantivized feminine form of the archaic past active participle of мра (mra, “to die”) +‎ -ш (-š) +‎ -а (-a), from Old Church Slavonic мьръша (mĭrŭša), мръша (mrŭša).

• IPA^(key): [ˈmɤrʃə]

мъ́рша • (mǎ́rša) f

1. carrion, offal (dead flesh; carcasses)

   Synonym: леш (leš)

2. carcass (body of a dead animal)

• мъ́ршав (mǎ́ršav, “skinny, gaunt”)
• мърля́к (mǎrlják, “rotten food, carrion”)
• мърша́р (mǎršár, “organism (animals, fungus) that feeds on dead tissue”) (epithet)
• мършоя́д (mǎršojád, “scavenger”)

• мъ́ртъв (mǎ́rtǎv, “dead”)
• мърха (mǎrha, “notchweed /Chenopodium vulvaria/”)
• мърха́вица (mǎrhávica, “rheum, runny nose”)

• мърша in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Institut za bǎlgarski ezik)
• мърша in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Čitanka.Info)
• Georgiev V. I., Duridanov I., editor (1995), “мърша”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, page 429