отивам
Bulgarian
Etymology
From оти́да (otída) + -вам (-vam).
Pronunciation
- IPA(key): [oˈtivəm]
Verb
оти́вам • (otívam) impf (perfective оти́да)
Conjugation
Conjugation of оти́вам (conjugation 3, imperfective, intransitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | оти́ващ otívašt |
оти́вал, отива́л1 otíval, otivál1 |
оти́вал otíval |
— | оти́вайки otívajki | |
| definite subject form | оти́ващият otívaštijat |
оти́валият, отива́лият1 otívalijat, otiválijat1 |
— | — | |||
| definite object form | оти́ващия otívaštija |
оти́валия, отива́лия1 otívalija, otiválija1 |
— | — | |||
| feminine | indefinite | оти́ваща otívašta |
оти́вала, отива́ла1 otívala, otivála1 |
оти́вала otívala |
— | ||
| definite | оти́ващата otívaštata |
оти́валата, отива́лата1 otívalata, otiválata1 |
— | — | |||
| neuter | indefinite | оти́ващо otívašto |
оти́вало, отива́ло1 otívalo, otiválo1 |
оти́вало otívalo |
— | оти́ване otívane | |
| definite | оти́ващото otívaštoto |
оти́валото, отива́лото1 otívaloto, otiváloto1 |
— | — | оти́ването otívaneto | ||
| plural | indefinite | оти́ващи otívašti |
оти́вали, отива́ли1 otívali, otiváli1 |
оти́вали otívali |
— | оти́вания, оти́ванета otívanija, otívaneta | |
| definite | оти́ващите otívaštite |
оти́валите, отива́лите1 otívalite, otiválite1 |
— | — | оти́ванията, оти́ванетата otívanijata, otívanetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | оти́вам otívam |
оти́ваш otívaš |
оти́ва otíva |
оти́ваме otívame |
оти́вате otívate |
оти́ват otívat | |
| imperfect | оти́вах otívah |
оти́ваше otívaše |
оти́ваше otívaše |
оти́вахме otívahme |
оти́вахте otívahte |
оти́ваха otívaha | |
| aorist | оти́вах, отива́х1 otívah, otiváh1 |
оти́ва, отива́1 otíva, otivá1 |
оти́ва, отива́1 otíva, otivá1 |
оти́вахме, отива́хме1 otívahme, otiváhme1 |
оти́вахте, отива́хте1 otívahte, otiváhte1 |
оти́ваха, отива́ха1 otívaha, otiváha1 | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and оти́вал m, оти́вала f, оти́вало n, or оти́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and оти́вал m, оти́вала f, оти́вало n, or оти́вали pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and оти́вал m, оти́вала f, оти́вало n, or оти́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and оти́вал/отива́л1 m, оти́вала/отива́ла1 f, оти́вало/отива́ло1 n, or оти́вали/отива́ли1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| оти́вай otívaj |
оти́вайте otívajte |
||||||
1Dialectally marked.
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.