пряпорец
Bulgarian
Etymology
Formally a diminutive form of an earlier пря́пор (prjápor) (obsolete) + -ец (-ec) from Proto-Slavic *perporьcь. Akin to Serbo-Croatian пра̀порац, Slovene práporec, Czech prapořec (dated) from Proto-Slavic *porporьcь, which gave dialectal Bulgarian пра́порец (práporec).
Pronunciation
- IPA(key): [ˈprʲa̟porɛt͡s]
- IPA(key): [prʲɐˈpɔrɛt͡s] (dialectal)
Noun
пря́порец or пряпо́рец • (prjáporec or prjapórec) m
Declension
Declension of пря́порец
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | пря́порец prjáporec |
пря́порци prjáporci |
| definite (subject form) |
пря́порецът prjáporecǎt |
пря́порците prjáporcite |
| definite (object form) |
пря́пореца prjáporeca | |
| vocative form | пря́порецо prjáporeco |
пря́порци prjáporci |
Alternative forms
- пра́порец (práporec) – dialectal
Related terms
- препо́ря (prepórja, “to advance, to make way towards”) (obsolete)
- препо́рица (prepórica, “quarrel, wrangle”) (dialectal)
- пре́перец m (préperec), пре́пери́ца f (préperíca, “perdix, quail”) (dialectal)
References
- пряпорец in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Institut za bǎlgarski ezik)
- пряпорец in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Čitanka.Info)
- Duridanov I., Račeva M., Todorov T., editor (1996), “прапор”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 5, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, page 598: пря́порец м. остр. ‘знаме’, пряпо́рец м. диал. ‘знаме’ (Геров)
- Nayden Gerov; Тодор Панчев (1901), “прѣпо́рьць”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language] (in Bulgarian), volume 4, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 371
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.